На 17 юни осмокласниците на СОУ "Железник" получиха на тържествена церемония свидетелствата си за завършено основно образование. Отличниците - Велина, Теньо и Николай бяха наградени с грамоти и сувенири с логото на училището ни. Само час по - късно получи дипломите си випуск 2010. За втора поредна година изпращаме абитуриентите си като истински колежани. В тежки черни тоги те се сбогуваха с любимите си учители и ръководството. Отличник на випуска е Живко. Пожелаваме им много успехи и най - вече късмет в едно друго училище - това на живота!
На 29 и 30 V 2010 год. 50 възпитаници и учители от СОУ „Железник” предприеха екскурзия по един доста амбициозен маршрут – хижа „Мусала” и връх Мусала. Със сигурност знаете, че това е най-високият връх на Балканския полуостров с височина 2925 м. а хижата се намира на 2389 м. надморска височина в сърцето на прекрасната Рила. Защо амбициозен ли? Защото в края на пролетта сред високите хребети на планината зимата все още е актуална със снежните си преспи, с капризите и непредвидимостта на времето, с трудните и необичайни за нас – градските хора условия и изненади. И така – на 29 V около 11 ч. 34 единадесетокласници, 9 деветокласници и 7 учители пристигнахме в комплекса Боровец. Качихме се в гондолите на кабинковия лифт, пуснат специално за нас, и 30 минути се наслаждавахме на приказни гледки в посока Ястребец. Там, леко замаяни от въздуха и от невероятната природа, метнахме раниците на гръб и потеглихме към хижата. Уж само един час път! Но какъв път?! Трябваше да пресечем 4 писти, които бяха изцяло заснежени. Утъпканата пътечка, по която се движихме в колона по един беше не по-широка от половин метър – отляво снежна бездна, отдясно – снежна стена. Труден преход, мъчителен, опасен ... Дъжд ни валя, вятър ни духа, слънце ни пече ... Но колкото и безкрайно да изглеждаше - стигнахме. Човек се мобилизира в такива условия, а инстинктът за самосъхранение се оказва божия благодат! Пристигнахме невредими. Условията мизерни, но какво от това, когато сред тази неописуема природа, сред тази гигантска планина се чувстваш толкова свободен и толкова истински. Може би точно това усещане даде сили на 15 смелчаци да предприемат нещо наистина смело и щуро – да изкачат връх Мусала – в почти зимни условия. И го направиха!! За 5 часа отидоха и се върнаха. Било е трудно. Не бяха много приказливи, защото за това изживяване думи трудно се намират, но то се четеше в очите им и в пестеливото признание: ” Там горе се почувствах господар на света...” А после – както си знаем! Веселби и приказки до късни доби и само малко вътрешно сгряване. Всичко като на планина – цепиха се дърва, палиха се печки ..., а сутрешният тоалет – на езерото. Водата бистра, чиста, студена ... и доста жаби, но какво от това!!
Върнахме се по същия път. Природата беше доста благосклонна този път – слънцето и дъжда бяха поизчистили снега от пътеките, та не беше толкова трудно.
Е, случки всякакви – и по-комични, и не толкова комични, но изживяването си беше невероятно.
