Навършват се 141 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.
На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българският народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX в., в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има Иван Вазов.Левски е големият идеолог и неуморният организатор на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се "сбъдне" Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.
На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).Съдът осъжда Апостола на смърт чрез обесване. На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Днес това място се намира в центъра на столицата, където е издигнат паметник на най-великия измежду българите.Паметникът на Васил Левски в центъра на град София е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица.
